Понякога е трудно да видим собствените си когнитивни изкривявания, а всъщност имаме силата да избираме и контролираме мислите си. Когато осъзнаем, че ние, хората не сме само това, което чувстваме или правим, разбираме, че имаме неизчерпаем ресурс за растеж и развитие, и за промяна.
Какви са видовете когнитивни изкривявания?
• Менталното филтриране.
Игнорирате добрите неща, които някой прави за вас и се фокусирате само върху лошите. Подценявате всичко, с което се справяте успешно, и се фокусирате само върху сферите, в които нямате добри резултати. Не отдавате голямо значение на комплиментите, но мислите с дни върху критиката, която някой ви е изказал. Менталното филтриране може да доведе до това да се чувствате като лош човек, или да се депресирате, и въобще да гледате на света и живота в негативна светлина. Или пък да проявите поведение – защитавам се, без реално някой да ме напада.
Независимо как протича при вас, това, а и всъщност всички когнитивни изкривявания, ни нараняват.
• Приемане на всичко, което се случва и казва, лично.
Например мислите, че ако нещо лошо се случи, то е по ваша вина. Ако някой е разстроен, е заради вас. Ако някой е спрял да ви идва на гости или да ви пише, е заради вас. Ако детето се държи невъзпитано, е заради вашето родителство. Ако детето проявява талантите си, е заради вашето родителство. Ако някой ви се развика, мислите, че вие сте причината за това.
Всъщност самообвинявате се за обстоятелства, над които реално нямате контрол. Поемате отговорност за неща, които не са ваша отговорност. Истината е, че всеки от нас прави каквото прави заради себе си. Ние не знаем защо наистина някой прави или казва нещо, но предполагаме неоснователно, че ние сме причината.
Приемането на нещата лично води до обидчивост, чувство за липса на справедливост, безсилие, гняв, безпомощност, вина, твърде голямо натоварване, и усещане, че нямаме контрол. Може да се развие в тревожност и депресия.
• Поставянето на етикети.
Това е превръщането на оценките и определенията, които поставяме, в идентичност. Примери: “Ти си лошо дете (вместо – държиш се лошо вмомента)”, “Съседът е пълен задник (вместо – случи се да прави ремонт докато бебето ми е болно)”, “Хората ме изоставят, защото не струвам (вместо – тя спря да ми пише и аз не знам защо)”, “Аз съм пълен неудачник (вместо – трудно ми е да си намеря работа/собствено жилище/приятелка вмомента и не разбирам защо)”, “Ти си литнала”, вместо “Ако се заземиш, мисля, че ще ти повлияе добре”, и т.н.
Поставянето на етикети е опасно изкривяване, защото ни блокира. Внимавайте за думите, с които се описвате и особено много внимавайте за думите, с които някой ви определя, а вие му вярвате. Бъдете внимателни кого поставяте в позицията на авторитет и опитайте да осъзнаете защо го правите.
• Четене на мисли.
Ако не можете да четете мислите на хората, ги предполагате.
Предположенията умът ви нарича заключения и създава изкривена реалност. Няколко примера: “Пешо не ме харесва, защото ме гледа втренчено вчера и дума не ми обели”, “Сияна не ми казва здрасти, и гледа в друга посока. Сърдита ми е, че не й се обадих за рождения ден”, “Хората ме мислят за глупав”, “Хората ме мислят за задръстен”, “Гаджето мълчи. Вече не ме обича. Сигурно ще ме скъса”, “Споделям ти и сега сигурно ме мислиш за лош човек”, “Не искам да ти разказвам, за да не те натоварвам” и т.н. Тези предположения не са реалност, защото ние няма как да знаем точно защо Пешо гледа втренчено, точно защо Сияна не поздравява и т.н. За тези поведения може да има различно обяснение, но ние се спираме на едно (и го правим мигновено и подсъзнателно) – точно това обяснение, което е най-болезнено за нас. Защото отзад има детска травма, според Габор Мате.
Този модел на когнитивно изкривяване ни кара да се чувстваме тревожни, неуверени, гневни, уплашени, тъжни.
• Фатализъм. Това е вярата, че най-лошият сценарий, който може да си представим за дадена ситуация, е най-вероятното развитие на събитията.
“Детето ще се разболее в детската още първата седмица и пак ще трябва да взимам болнични!”, “Нещо кашлям… Сигурно съм болна от Ковид, най-вероятно е това!”, “Мъжът ми закъснява. Сигурно е с друга жена!”, “Синът ми закъснява. Сигурно е катастрофирал!”, “Никога няма да тръгне бизнеса ми.”, “Тази държава няма шанс да се оправи.” и т.н. Фатализмът ни кара да се чувстваме отчаяни, безсилни, уплашени, гневни, и ни пречи да действаме в своя полза.
• Емоционална рационализация.
Това е мисленето, че емоциите ни отразяват обективната реалност.
Например чувствате се тревожни и напрегнати в социални контакти и като последствие смятате, че хората ви мислят за задръстени. Чувствате се наранени във връзката и това ви е причина да мислите, че за това е виновен другия човек. Чувствате се неуверени преди презентация и вярвате, че ще се изложите, че няма да се справите, че не сте достатъчно добри или подготвени. В ПМС сте и всичко ви дразни – работата ви внезапно не струва и искате да напуснете, колегите ви са идиоти и искате да се скарате с тях, шефът ви е некомпетентен и искате да го поставите на мястото му, и т.н. Всичко изброено може да бъде истина, в смисъл да е базирано на обективната реалност, но може да бъдат мисли, породени от емоциите, които вече се вихрят в тялото без да отразяват външната реалност въобще.
В крайна сметка този тип когнитивно изкривяване засилва вече съществуващите емоции и утежнява състоянието ни, вместо да го подобрява.
• Мислене “Всичко или нищо”.
Този тип мислене ни кара да чувстваме безнадежност и лесно да се отказваме. Пример: На диета сте, но се случва да изядете една бисквита или един бонбон. Обективно погледнато това не е случка, която влияе драматично на диетата ви, нали? В главата ви обаче мислите вървят така: “Провалих се! Няма значение вече дали ще изям цялата кутия, нали си развалих диетата.” И изяждате цялата кутия, или пък прекъсвате диетата си… А всъщност всичко, което реално се е случило е, че сте изяли една бисквита и това нямаше да има физически последствия. Но решението ви да изядете цялата кутия и прекъсването на диетата ще имат последствия.
• Генерализации.
Случва се нещо в живота ни и ние взимаме това нещо и го превръщаме в мислите си в собствен закон. Примерно – имаме трудности в работата и ни уволняват/съкращават и почваме да мислим – “Никога няма да си намеря добра работа”. Или – предадени сме от бизнес партньор и мислим “Хората винаги ме използват”. Случва се нещастие, което ни изглежда съвсем случайно, и почваме да мислим “Такъв съм карък, никога нямам късмет. Ето пак.” Имаме няколко интимни връзки, и сега сме сами, а в мислите ни върви: “Защо това винаги ми се случва? Никога не попадам на свестни момичета! Ще си остана вечно сам.” Най-общо казано това е склонност да преекспонираме проблемите си и да се чувстваме като резултат много по-зле.
• Черно-бяло мислене.
Примери: “Никога не ме слушаш!”, “Аз съм единствения тук, който работи.”, “Аз съм пълен провал.”, “Родителите ми са идиоти.” и тн. Това е склонността ни да виждаме нещата в екстремности. Води ни в емоции като гняв, обезверяване, безсилие и усещането, че сме жертва.
Хипноза и хипнотерапия помагат за разрешаване на вътрешни конфликти вследствие на когнитивните изкривявания, които всеки от нас има в някаква степен. Ако се чудите какво лекува хипнозата, можем да обсъдим в разговор как точно хипнотерапия е подходяща за вас. Може да запишете консултация с мен в страницата с контакти.
