Защо все попадам на едни и същи хора: игри, сценарий и „познатият“ партньор

Въпрос от читател (анонимен): „Три дълги връзки, три различни жени – различна работа, различен външен вид, различни компании и интереси. И трите свършиха с едно и също: тя става студена, аз се опитвам да я върна, тя ме напуска. Не вярвам да е късмет просто. Какво правя?“

Не вярвайте. Три пъти не е късмет, а повтаряем модел. Добрата новина е, че моделът е ваш, т.е. може да се промени от вас, имате силата. Промяната обаче не е там, където я търсите – в жените, в „правилната“ или „подходящата“. Промяна е нужна в сценария. 

Какво е сценарий?

Ерик Бърн нарича сценарий несъзнателния житейски план, който детето пише до шест-седемгодишна възраст на базата на това, което вижда и чува у дома. Създава го през вътрешни решения и вярвания. „Хората, които обичам, си тръгват.“ „Трябва да се боря за любов.“ „Аз съм този, когото оставят.“ За сценария съм писала в Какво ни движи в живота без да знаем? – ако темата е интересна за вас, може да прочете повече, защото тук разглеждам единствено от перспективата на партньорските взаимоотношения. 

Сценарият си има своя „кастинг“ от подходящи партньори. Ние не търсим човека, с който ще бъдем щастливи, а човека, с когото историята може да се изиграе. Познатото се усеща като „химия“ и вълнение, а непознатото – като „нищо не усещам“. Хората се случва да объркаме тревогата с влюбване, защото тялото реагира подобно.

Как изглежда кастингът

Вие пишете: тя става студена, вие се борите, тя си тръгва. Нека върнем лентата. На първата среща – какво ви привлече? Обзалагам се, че не беше топлотата. Беше нещо недостижимо: тя е „различна“, „не се дава лесно“, „трябва да я спечеля“. Топлата жена, която ви е харесала откровено, ви се е сторила „скучна“. Познато?

Това е кастингът. Сценарият „трябва да се боря за любов“ не може да се изиграе с човек, който я дава свободно. Трябва му човек, който не дава любов. И вие го намирате безпогрешно, в три жени, с три различни професии, компании, интереси – защото стилът се вижда от първата среща, стига да знаеш какво търсиш. А вие знаете. Без да знаете. За стиловете, които се намират така, съм писала в теста за привързване – тревожният и избягващият се разпознават в тълпа.

Откъде идва

Всеки добър психотерапевт знае, че въпросът не е „защо нея“, а „кого ви напомня“. Като усещане, това няма общо толкова с визията, макар, че понякога и това може да присъства сред факторите на обусловено привличане. Майка, която е била там и не е била там? Баща, когото е трябвало да спечелите с постижения? Дете, което се е научило, че любовта е нещо, за което се бориш, и което, когато дойде лесно, не се брои. 

Д-р Габор Мате казва, че не повтаряме миналото, защото сме глупави. Повтаряме го, защото се опитваме да го поправим. Същата история, от която много ни боли, но този път с надеждата да спечелим. Всяка следваща „студена“ жена може да е шанс най-после майка да остане. И всеки път, когато не остане, сценарият казва: „Виждаш ли. Така е.“ Това е доказателството, за което съм писала в Какво е психологическа игра – потвърждението несъзнавано ни е по-важно от щастието.

Как се спира повторението

Може да си кажете „този път ще избера различна“. Умът избира различна; сценарият обаче избира същата. Тъй като подсъзнанието е по-силно от съзнанието, нека предложа алтернативен вариант на директния. 

1. Назовете сценария с едно изречение. „Аз съм този, когото оставят.“ „Любовта се заслужава.“ Кажете го на глас. Забележете колко старо звучи вярването.
2. Открийте кастинга. Следващия път, когато усетите силно привличане – спрете. Попитайте: какво точно ме привлича? Ако отговорът е „недостъпността“, „предизвикателството“, „усещането, че трябва да я спечеля“, значи това е сценарият, който ви води. 
3. Дайте шанс на „скучното“. Топлият човек, при когото „нищо не усещате“ – останете за няколко срещи. Бъдете любопитни, отворени, най-вече към себе си. Няма нужда да продължите в задълбочаване на отношенията, но може да разширите перспективата, мирогледа и постепенно да интегрирате нещо по-здраво за вас. 
4. Вижте своята половина от играта. Тя „става студена“ и какво правите, когато тя се отдръпне за първи път? Ако отговорът е „удвоявам усилията“ – това е вашето участие в играта. Това ваше действие я учи, че отдръпването ви влияе. 
5. Поправете го там, където е написано. Сценарият не се пренаписва в следващата връзка. Пренаписва се там, където е написан – в отношението с вътрешното дете, което е решило, че трябва да се бори за да заслужи любов. Това ще работим терапевтично, докато някой ден има различно преживяване – топлата жена вече не е скучна.

Ако се разпознавате в повторението на поведенчески модели, може да ми пишете в Контакти за безплатна опознавателна консултация, в София или онлайн.

Често задавани въпроси

Значи ли, че вината е моя? Не, въобще не говорим за вина. Това, което има е сценарий, който детето е създало несъзнателно, и възрастен, който може да го види. Второто е вашата сила, вашата отговорност към самите вас. Вина и отговорност са различни неща и човек може да поеме отговорност, без да чувства вина. 

Не е ли просто „типът“ ми? „Типът“ е думата, с която сценарият описва подходящия кандидат-партньор за преповтаряне на същата история, отново и отново.

Може ли сценарият да се промени без терапия? Всичко е възможно и си представям, че с партньор, който не играе вашата игра и двамата оставате във връзката достатъчно дълго би могло нещо различно да се случи. А в терапия може да осъзнаете, разберете, преживеете себе си и това е овластяващо. Вътрешната промяна води след себе си външната. Важно е да разберем, че всеки човек има „слепи петна“ относно себе си и това е нормално. Три пъти може би е необходимото доказателство, че е нужно по-добро разбиране на ситуацията и себе си.