В сферата на психотерапията и личностното израстване концепцията за задаване на намерение в лечебния терапевтичен процес служи като мощен инструмент за трансформация и изцеление.
Поставянето на намерения надхвърля обикновеното целеполагане или пожелателното мислене (“Ще ..” и “Искам..”). Вместо това намерението включва съзнателно и преднамерено синхронизиране на нашите най-дълбоки желания, ценности и стремежи, чрез нашите нагласи и поведение. Става въпрос за култивиране на дълбоко осъзнаване на нашите най-съкровени истини, а понякога свързване и осветляване на дълбоки болки, които сме преживели и още си таим.
В основата на травма ориентирана терапия по д-р Габор Мате лежи разбирането за взаимосвързаност между ума, тялото и духа, или така наречения холистичен, цялостен подход. Той подчертава значимостта да изследваме основните си емоционални и психологически модели, които оформят нашите нагласи, вярвания и интерпретации на действителността.
Как да зададем намерение?
Ако човек, който е тревожен, си каже “Аз ще бъда спокоен” или “Искам да съм спокоен”, това не е намерение. Намерение е да си каже “Възнамерявам да се науча на спокойствие” или “Моля да ми се покаже какво е спокойствието”, или “Възнамерявам да се свържа със себе си в спокойствие”, и т.н.
Понякога се случва така, че намерението стартира болезнен и мъчен процес, в който се разкриват причините за липсата на спокойствие. Възможно е да изплуват конкретни болезнени спомени например, а може да се създаде житейска ситуация (по подсъзнателен начин предизвикана), която да ви изправи лице в лице с модели на поведение и вярвания, които имате и ви отнемат спокойствието.
Друг пример – човек, който иска да развие стабилност, решителност, целеустременост, инициативност и като цяло мъжката си енергия, не си казва “Искам да съм по-мъжествен” или “Ще бъда повече мъж от сега нататък”. Неговото намерение би могло да звучи така: “Възнамерявам да науча какво е да съм мъж” или “Моля те, Господи, покажи ми мъжество”, или “Намерението ми е да развивам мъжка енергия все повече и по всякакви начини, ден след ден.”
Ти, който четеш – чудя се дали сега е правилния момент да зададеш своето намерение или може би малко по-късно?
Всеки добър психотерапевт знае, че задаването на намерение е съзнателен начин на живот. През намеренията си ние управляваме живота.
В терапевтичния контекст, задаване на намерение се превръща в основен аспект на лечебния процес. Когато създаваме безопасна и подкрепяща среда за своите клиенти, терапевтите улесняваме изследването на вътрешния свят на човека. Чрез уважение, любопитство и състрадание, чрез работа с тялото, хората могат да огъвкавят съзнанието и да се освободят от травматичен опит.
Един от ключовите принципи, които д-р Мате подчертава, е важността на добронамереното отношение към себе си. Много хора се борят с чувство на съмнение в себе си, недостойнство и страх, което може да попречи на способността им да поставят значими намерения, които са конструирани така, че да работят за тях и да подпомагат процеса. Чрез нежно изследване и неосъждащо отношение, терапевтите помагаме на хората да се справят с тези вътрешни пречки, позволявайки им да се свържат с вродената си стойност и потенциал.
Неразрешената травма може да създаде дълбоко вкоренени вярвания и модели, които поддържат саморазрушителни тенденции и възпрепятстват автентичния живот. .
Като психотерапевт, вдъхновен от работата на д-р Габор Мате, аз възприемам намерението като крайъгълен камък на терапевтичния подход, насочвайки клиентите си към по-дълбоко разбиране на себе си, към цялостно благополучие.
Като почитаме силата на намерението, ние улесняваме дълбоки промени в съзнанието и поведението, давайки възможност на хората да живеят с по-голяма цел, автентичност и радост.
