Като психотерапевт аз работя както на живо, така и онлайн. Ето някои плюсове и минуси, на които опитът ме научи:
ОНЛАЙН СЕСИИ
Удобство: Няма нужда да пътувате и спестявате време и средства; Терапевтичните сесии се провеждат от комфорта на ваше пространство, стига да си осигурите уединение и никой да не ви прекъсва по време на сесията.
Достъпност: Има хора с трудности в придвижването по различни причини. Или живеят в друг град / държава. Достъпът до терапия се повиши значително, откакто с колегите работим и онлайн.
Гъвкавост в работното време: Обикновено в графика ми има повече опции за онлайн срещи.
Технологични предизвикателства: Всичко се случва по време на сесия, а в онлайн сесиите може да добавим лъм това всичко и технически проблеми. Може да бъде не само неприятно, но и да попречи на процесите.
Ограничена невербална комуникация: Неизменно се пропуска информация от невербалното, което може да не е съществено, но може и да бъде. Затова е важно да осигурите добра видимост на лицето, горната част от торса и ръцете колкото е възможно.
Прекъсване и разсейване: Важно е да си осигурите усамотение, но понякога това не е достатъчно. Например член на семейството ви е в съседната стая и самата мисъл за това пречи да се отпуснете така, както бихте го направили в кабинета на терапевта си. Домашните любимци също понякога държат да вземат участие, което разсейва.
СРЕЩИ НА ЖИВО
По-бързо свързване: Взаимодействията лице в лице позволяват по-бързо да се създаде връзка и разбиране между терапевт и клиент.
Невербална комуникация: Мога да наблюдавам невербалните знаци по-точно, което ми дава повече информация за случващото се с вас.
Чувство на безопасност: Да бъдеш във физическо пространство, предназначено за терапия, може да задълбочи усещането за безопасност и необходимото уединение.
Ритуал и сугестия: Отиването на терапевтична сесия може да служи като вид ритуал по приоритизиране на психичното здраве. Това работи както в посока подкрепа на мотивацията, така и сугестивно като ниво на значимост на случващото се в кабинета.
Пътуване и логистика: Ще трябва да пътувате, да се съобразите с работното ми време и вашето, с паркинг евентуално и т.н.
Ограничена достъпност: Не всеки има достъп до терапия лице в лице поради ограничения на местоположението или мобилността.
Времеви ограничения: Денонощието има 24 ч и от тях се приема, че само 8 са работни. Колкото и да сме гъвкави с работното си време, терапевтите имаме определен “таван”, т.е. определен брой часове дневно и като включим пътувания и други ангажименти, тези часове намаляват значително като брой.
В крайна сметка, няма универсален подход към терапията. Успехи в терапията постигаме както в живи срещи, така и онлайн. Всеки добър психолог знае, че може да намери подход към клиента, ситуацията, методите на комуникация (разбира се, изключвам методи като EMDR, биофийдбек и т.н., които изискват физическо присъствие).
