Като психотерапевт и психолог, фокусиран в работата с клиенти, преживели травма, теорията на Д-р Стивън Порджис – Polyvagal Theory – представлява един от фундаменталните подходи, които ни предоставят нова перспектива за разбирането на физиологичните основи на травмата и нейните последици върху психическото и физическото здраве. Тази теория дава ясна структура за разбирането на това как автономната нервна система (АНС) реагира на стрес и как тези реакции формират нашето поведение, емоции и възприятия.
Основни принципи на Polyvagal Theory
Теорията, разработена от Д-р Порджис през 1994 година, формира нов модел за работата на автономната нервна система. Той включва три основни нервни вериги, които регулират реакциите ни към заплаха или при усещане за безопасност:
- Вентрал: Тази част на парасимпатиковата нервна система е свързана с чувство на безопасност и социална ангажираност Когато предната част на вагусния нерв е активирана, ние сме общителни, спокойни сме, мислим трезво, можем да творим, да съдействаме, да проявим емпатия и цялостно функционираме оптимално.
- Симпатиков дял: При усещане за заплаха, тази система се активира, предизвиквайки физиологични реакции като увеличаване на сърдечния ритъм, кръвното налягане и напрежението в мускулите. Тази реакция подготвя организма за действие – борба или бягство. Когато е активна ние чуваме страничните шумове, нащрек сме, може да бъдем в защитна позиция, може да изпитваме тревожност, дейни и организираме сме, и други. Мислите са обагрени от активацията на симпатиковия дял и може да виждаме опасност и атака там, където ги няма, като си правим изкривени интерпретации на реалността.
- Дорсал: Когато нещо в нас реши, че случващото е твърде много за да се справим, задната част на вагусния нерв се активира, което води до състояние на замръзване, колапс или дисоциация. Това е най-древната част на АНС (в еволюционно развитие) и има защитна функция, която цели да минимизира болката и страданието ни. В природата се наблюдава в моментите когато бозайник е жертва на хищник без да има възможност да се бие с него или да му избяга – тогава съзнанието и тялото изключват, за да анестезират колкото е възможно от болката.
Връзка с травма-ориентираната психотерапия
Травмата може да наруши нормалното функциониране на автономната нервна система, като поддържа човека в хронично състояние на „борба или бягство“ или „замръзване“. Или като човек се върти в тези две състояния, защото дълго поддържане на активация на симпатиковия дял е невъзможно – твърде изморително е и тегли огромен ресурс на тялото. Затова тялото е мъдро и само в някакъв момент включва в Дорсал, ако сме зациклили на симпатикова активация. Подобни нарушения на реакциите на нервната ни система могат да доведат до редица психосоматични симптоми, които се проявяват в ежедневието – тревожност, депресия, хронична болка, нарушения в съня и др.
Polyvagal Theory ни предоставя ценни насоки за това как да подходим към лечението на тези състояния. Един от ключовите аспекти на терапията е възстановяването на чувството за безопасност чрез активиране на предния дял на вагусния нерв. Това може да се постигне чрез различни техники, но най-вече с травма ориентирана психотерапия и добро разбиране на състоянията ни. Най-доброто, което можем да направим за себе си е да се опознаем наистина добре и да се сприятелим със себе си, както и със всички начини, по които функционираме!
Теорията на Д-р Стивън Порджис предлага дълбоко разбиране за това как автономната нервна система регулира нашите реакции на стрес и как травмата може да изкриви тези реакции. В контекста на травма-ориентираната психотерапия, Polyvagal Theory ни предоставя практическа рамка за работа с травмата, като ни насочва към възстановяване на чувството за безопасност и по-добри взаимоотношения с другите хора. Това е основен елемент за успешното преодоляване на травмата и възстановяване на психическото и физическо здраве на всеки човек.
