Карта на емоциите

Емоциите обичайно са преходни, за разлика от чувствата, които се отличават с дълбочина и постоянство. Някои емоции минават бавно, други бързо, понякога изпитваме по няколко наведнъж. Някои са леки, други тежки. Някои са приятни, други – неприятни. Може да си представите, че сте остров в средата на река, като реката – това са вашите емоции. Те текат и отминават, и идват следващите, като някои са на повърхността, а други – доста по-дълбоко.

Колко важни са емоциите за вас вие решавате. Обикновено това решение зависи от способността ви да ги усещате интензивно или не. Или с други думи, дали сте емоционални като темперамент. Например един емоционален човек може да усеща повече емоции наведнъж, включително тези на околните (според теорията за огледалните неврони) и съответно е логично за него емоциите в живота му да са важни. Докато друг, неемоционален човек, не само, че няма да обръща толкова внимание на емоциите си и тези на другите хора, но също така ще се дразни, когато другите очакват от него да бъде по-емоционален. Подобно очакване към него ще му се струва несправедливо и глупаво. 

Независимо от темперамента обаче, разпознаването на емоциите е важно за добруването на човек и добрите взаимоотношения с другите. Емоционалната интелигентност дава възможност за създаване на здрави взаимоотношения, кариерен растеж, по-добро осъзнаване на себе си. 

• Надежда
Надеждата не може да бъде наречена добра, а не може да бъде наречена и лоша. Тя нито е положителна, нито е отрицателна. Като монетата тя има две страни.
Празните надежди са пагубни. Жена в ситуация на домашно насилие, която се надява той да се промени, се погубва. Хората във връзки и на работа, където се надяват да бъдат най-после оценени, въпреки че в продължение на години не се случва. Това са примери за надежда, базирана на илюзии.
Надежда, базирана на вяра понякога случва “чудеса”. Тя спаси едно загубено 12 годишно дете в Перник, което доброволци и служители търсиха 8 дни. Ако екипите бяха загубили надежда, момчето щеше да загуби живота си.
Човек с диагноза, която го обрича на скорошна смърт, неведнъж се е случвало да опровергае медиците, като използва надеждата си за захранване на тези действия, мисли, чувства, които връщат и запазват живота.

• Кои са негативните ни емоции, когато не се оправдават очакванията и плановете ни:
Разочарование – Не се получава както искам, и вярвам, че причината е извън моят контрол.
Съжаление – Не се получава както искам, и вярвам, че причината е в моите действия или липса на действия.
Обезсърчение – Губя увереност и надежда, че бъдещите ми усилия ще имат значение.
Примирение – Загубих вече увереност и надежда, че мога нещо да променя. Нямам мотивация да продължа.
Фрустрация – Нещо извън моят контрол ме спира да постигна желаното.

• Страхопочитание и почуда
“Пожелавам на всяко дете неразрушимо чувство на почуда през целия му живот, което да бъде антидот на скуката и разочарованието в напреднала възраст, на прекаленият фокус върху изкуствени неща, на отчуждението от собствените ни ресурси.“ Рейчъл Карсън 
Страхопочитание и почуда са две емоции, които често изпитваме във връзка с природата, Бог, изкуство, духовни преживявания, музика или идеи. В тези моменти, се чувстваме заляни от огромността на нещо, което е необхватно за ума ни –  сякаш сме свидетели на нещо почти нереално, нещо, което е много извън рамките на ежедневния ни живот.
Страхопочитанието и почудата са съществено значими за нас, хората.
Почудата захранва страстта ни за изследване и развитие, за любознателност и приключение. Страхопочитанието мотивира хората да си помагаме, съдействаме, да споделяме опит и ресурси, и да сме жертвоготовни за общото ни благо. Това чувство ни създава вътрешните условия да успеем да оценим значимостта на другите хора и да ги видим по-ясно, от позиция на смирение. Някои изследователи дори твърдят, че най-бързия, най-прекият път към лично развитие и промяна, са точно страхопочитанието и почудата.
Каква е разликата между двете? Почудата ни кара да искаме да разберем, а при страхопочитанието сме доволни да се чувстваме наблюдатели на нещо феноменално.
Не е необходимо да отидем на далечни пътешествие – напр. да гледаме северното сияние, или да вдигнем глава към Сикстинската капела ( макар че безспорно това са прекрасни начини), за да изпитваме страхопочитание или почуда. Понякога е достатъчно да се взрем в очите на детето или кучето си. На любимия. Да усетим връзка с друг човек, на най-дълбоко ниво. Да осъзнаем преходността на красивия момент, в който сме, или уникалността на всяка личност, която срещаме. Някоя картина или гледка да спре дъхът ни. Да видим последните научни снимки в космоса, цветни.

• Радост и щастие.
Радостта е внезапна, неочаквана, краткотрайна, и се чувства интензивно. Характеризира се като свързване с другите, с Бог, с природата, или Вселената. В радостта има също благодарност и наслада. Радостта умее да разширява мисленето ни и вниманието, и ни изпълва с усещане за свобода и лекота.
Брене Браун определя радостта като: ‘The good mood of the soul’.
Щастието е стабилно, продължително, и обикновено е резултат от усилия. Не е така интензивно като чувство, както е радостта, и е фокусирано по-скоро върху Аза, егото. Носи ни усещането, че имаме контрол. За разлика от радостта, която е по-скоро вътрешно преживяване, щастието сякаш е нещо извън нас самите и зависи от външни обстоятелства. Състояние на удоволствие, което често е свързано с настоящата среда и житейски обстоятелства.
Щастие също е понятие, което ползваме много разтегнато – назоваваме с него цяла гама положителни емоции и преживявания.

• Изненада 
Изненадата е нещо като мост между мисъл и емоция. Мост, който е много къс обаче! Тя е най-кратко преживяваната емоция – рядко продължаваща повече от няколко секунди.
Важно е да знаем за изненадата, че тя е нещо като усилвател за последващите емоции. 
Всички чувства, които усещаме след като бъдем изненадани, идват с по-голям интензитет от обичайния за нас. Радост, срам, неудовлетворение, почуда, задоволство – всичко е много по-силно, ако преди това сме изпитали изненада.
С какво са интересни тези факти? С това, че създават разбиране и практични ползи в живота ни. Например:
Изненадващите новини или пък клюки се споделят повече. Филми и книги, в които се случват изненадващи завои в сюжета, ангажират вниманието ни повече и са по-високо оценени от публиката. Ако изненадващо получим много по-хубава храна и обслужване на някое място, сме склонни да препоръчваме това място много повече, отколкото ако го бяхме очаквали и просто бяха оправдали очакванията ни. Същото важи за продукти и услуги. Хората, които обичат изненадите, често са тези, които харесват да преживяват, комфортно им е да изпитват силни чувства. Хората, които не обичат изненадите, не са фенове на силните чувства, може да са интровертни, или да обичат контрола като механизъм, който им създава чувство на безопасност.
Изненадата може да бъде манипулативна техника. В добрият смисъл на това, някой може да ви направи изненадващ подарък, който да ви трогне, и това действие ще подсили чувството ви, че сте обичани и свързани. Или – изненадвате някой с добро отношение в труден за него момент, и той/тя изпитва благодарност,  чувства се подкрепен, видян, много повече, когато не го е очаквал от вас. Ако го е очаквал, пак може да има тези чувства, но с много по-нисък интензитет, а може и въобще да не ги регистрира. Може за някой да звучи несправедливо, но такава е човешката ни природа.
В негативен контекст, някой може да ви изненада със съдебен спор в неудобен за вас момент, като преди това ви е залъгвал, че имате споразумение, което ще уважи и всичко помежду ви е наред. Това може да ви обърка дотолкова, че да даде възможност на другата страна да вземе преднина в съдебния спор. Друг пример – изненадваща промоция във верига магазини има способността да грабне вниманието и парите на клиентите си, само защото е неочаквана. В рекламата тази манипулация се ползва често – Очаквайте изненада!, Имаме изненада за вас!, Ако купите… ще получите изненадващ подарък!, и т.н. 

• Объркване
Оказва се, че както повечето неудобни неща в живота, объркването е ключово за развитието. В объркването лежи потенциал за мотивация, дълбоко разбиране и развитие, и индуциране на желание за решаване на проблемите.
Когато сме объркани е добре да спрем, внимателно да обмислим, да развием решение и подход към проблемите.Вместо това, ние често пренебрегваме новата информация, която ни обърква, с цел да го избегнем, или за да не рискуваме да сгрешим.
Твърде много объркване обаче има негативен ефект върху нас. Може да доведе до фрустрация, обезсърчение, безразличие и неангажираност, и дори скука.
Процеси, свързани с объркване, могат да бъдат наблюдавани в учебна среда. Когато новият материал е твърде объркващ, учениците се демотивират и спират да учат. Когато новият материал е твърде ясен и лесен, учениците нищо не научават. Златната среда е когато новото е поднесено в точната доза, по точният начин, така че да обърка ученика точно толкова, колкото му е необходимо за да се научи и продължи напред.

• Носталгия
В края на 17 век швейцарски студент по медицина Йоханес Хофер забелязал в своите пациенти, които живеели далеч от вкъщи, повтарящи се симптоми. Тези от тях, които били обсебени от мисълта за завръщане у дома, се разболявали физически, а понякога дори фатално. Губели апетит, прималявало им, имали суицидни мисли, и дори халюцинации, че виждат близките и дома си, които им липсвали. За да назове този феномен, Йоханес създал медицински термин Nostalgia през 1688г, комбинирайки две гръцки думи – nostos (завръщане у дома) и alga (болка). Носталгията била толкова разпространена сред швейцарските наемници, пратени да воюват по далечни флангове, по това време, че да се пее песничката Khue-Reyen, която видимо ги връщала в носталгични спомени за дома, било наказуемо със смърт.
Носталгията била считана за медицинско заболяване и психическо отклонение до началото на 19 век. Днес, изследователите описват носталгията като често срещано, най-общо позитивно, специфично по своя контекст сладко-горчиво чувство, в което се комбинират елементи на щастие и тъга, с елементи на копнеж и чувство за загуба.
Носталгията често е провокирана от негативно настроение, като самота, или породено от сблъскване с трудности в живота. Тя е нож с две остриета обаче, когато става въпрос дали е полезна за нас или не, и дали ни е от помощ в трудни моменти. Носталгията може да бъде coping skill, който е вреден или полезен за нас, според това каква личност сме.
Носталгията е успешно използвана като манипулативен инструмент в политиката!
Дори днес може да видим как политическия ПР дърпа тази струна, и му се получава желаният ефект: Капитализираш страха на хората като създаваш една картинка на отминалите дни, в която е всичко, което хората желаят (но което реално никога не е било) – някаква романтизирана представа на миналото. Съблазняваш хората, че това отново е възможно и то точно през конкретна политика или личност или партия. Едновременно с това даваш на хората нещо ( друга личност, друга държава, тип политика, ситуация), което да обвиняват за унищожаването на романтизираната представа от миналото и – воала! – Хората са изманипулирани в твоя полза.
Много ефективно работи този тип манипулация.
Винаги, когато осъзнаем, че сме носталгични, е добре да си направим един reality check, защото спомените ни са като свидетелите – не винаги казват истината, цялата истина и само истината.

• Негодувание
“Да осъзная негодуванието си – как се появява в живота ми, как ми влияе и как да го разкарам – е една от най-големите ми лични битки. Дори не ми е лесно да го споделя с вас, защото най-гадното в тази битка е, че аз осъждам себе си за своето негодувание.” Брене Браун
Негодуванието в основата си има завист. Завист към другият човек, че си позволява да бъде/казва/прави нещо, което аз не бих си позволила, независимо, че на подсъзнателно ниво много ми се иска.
Примерно негодувате срещу “мързелив” колега: “Много ми се иска да си почивам, както ти сега правиш, но за разлика от теб аз държа да си изпипам работата в детайли. Да, преуморена съм, и искам да почивам. Ама няма да си го позволя, защото работата ми е по-важна от мен. А не като теб, който си решил да си почиваш просто, пък работата ти остава посредствена, недовършена, или не достатъчно добра (според моите критерии).”
Или негодувате срещу някой, който не почиства след кучето си: “Еми, и на мен би ми било удобно просто да зарежа непочистено, ама се сещам да си нося пликчета, и отделям пари за това, и се навеждам да почистя. А ти знаеш ли колко съм гнуслива?? Но въпреки това аз почиствам след моето куче. А не като теб – аман от безотговорни и глупави, необразовани хора… ”
Или негодувате срещу свекърва си: “Аз моето дете го гледам като писано яйце, и го уча на хигиена, да е отговорен, самостоятелен… А тя не стига, че не е научила нейния син едни чорапи от земята да си вдигне, ами идва да ми казва как да си гледам собственото дете. И на мен щеше да ми е по-лесно да си ходя по екскурзии и съдовете да стоят неизмити в мивката, но ето – старая се, намирам време, и ми е трудно. За разлика от нея, на която смятам, че й е било много по-лесно. Даже са й помагали. А на мен кой ми помага? Никой!”
Как да разпознаете в себе си негодуванието?
По вътрешния монолог на осъждане спрямо другият. По желанието си да му дадете урок или да го нараните емоционално. По усещането си, че не е честно спрямо вас. Ако осъзнаете негодуванието си, може да изследвате истинските ви желания и нужди.

• Завист.
Много неприятна за усещане емоция и силно осъждана. С кофти репутация.
Какво обаче ни показва завистта, наистина, и как може да ни е полезна?
Завистта – това е просто реакция на нашето желание на имаме или бъдем това, което виждаме в човека, на който завиждаме. Нищо повече от това. Едно силно желание, което е останало нереализирано, излиза като реакция във формата на завист.
Как се усеща завистта? Много често може да е маскирана като омраза към другите. Или раздразнение, осъждане, нехаресване. Според силата на желанието ни. Може да не си признаваме въпросното желание, да го отричаме, и дори да не разбираме, че емоцията, която изпитваме е завист. Това ни се случва, защото имаме определени вярванията и убежденията за себе си. Например – Аз съм добър човек, а добрите хора не изпитват такива лоши емоции. Само, че кои хора вярват, че са добри? Тези, които вярват, че са ПО-добри от другите. Обикновено те живеят в разочарование от света. (Важно уточнение – “Искам да съм добър” е различно от “Аз съм добър”) Най-жестоки неща се извършват от хора, които вярват, че са добри. Ако имате това вярване за себе си, бъдете внимателни и се наблюдавайте.
Какво да правим когато все пак видим, че изпитваме завист и ни е крайно неприятно? На първо място е да си кажем – аааа, завист ли, добре. Ок е да чувствам това. Нормално е. Човешко е. И аз като всички. Дори може да опитаме да погледнем с хумор над себе си.
Следваща стъпка е да разберем защо изпитваме завист. Търсим желанието, което не е реализирано в собственият ни живот. Какво е това, за което завиждаме? Свобода ли е, сигурност ли, творчество, кариера, пари, познания, семейство, признание, любов, забавления, разбиране, умение да сме по-открити, или да се защитаваме по-добре, или да се изразяваме смело, и т.н. и т.н. Какво е това, което има/е другият? Ако успеем да го намерим и видим, това вече е доста добре свършена вътрешна работа. Когато осъзнаем нашето желание, ние виждаме посока в житейския си път.
Как ще спрем да изпитваме тази завист?
Има два варианта. Първият е да реализираме желанието си, за себе си, в своя живот. Често пъти, реализирайки желанието си, ние се изненадваме как то ни напуска и идва друго желание.
Вторият вариант е да се освободим от желанието, без да го реализираме. Как? Като го изследваме. От къде идва, колко е дълбоко. Наше ли е въобще? Дали не е програма от родителите, от обществото? Дали е желание, дали е нужда? Кога за първи път сме го изпитали? 

• Гняв.
Гневът е емоция, която винаги плува отгоре в реката, ако помните метафората в началото. Гневът се усеща силно и затова може да се каже, че ни заслепява. Той никога няма собствена идентичност, нещо като паразит е в емоционалния свят, защото под гнева винаги, винаги!, има друга емоция, върху която той се е закачил и паразитира.
Единственото разумно нещо, което можем да направим като отношение към гнева е да разберем коя е емоцията под него. Когато наистина разбираме защо сме гневни, може да изразим по правилния начин и да се освободим от него.
Често изпитване на гняв води до емоционално и енергийно изтощение. Може да доведе до заболяване на черния дроб. Или сърцето. Или дебелото черво.
Важно е да разбираме гнева си и да го изразяваме по здравословни и безопасни начини. Както казва Sadhguru – “Гневът е отрова, която ние си пием, а очакваме да се отрови този, на който се гневим.”