Изцелението идва от думата цялост. Как така хората не сме цялостни?
В детска възраст, а понякога още в бебешка, се случва да прекъснем връзката със себе си, защото това е начинът да оцелеем в условията, в които сме били поставени, с родителите, които имаме.
Страданието идва именно от съзнанието някъде смътно в нас, че страданието е илюзорно. Има истина отдолу, има какво да се научи, което е по-дълбоко и по-полезно.
Самата цел на страданието е да ни отведе от нашата съкрушеност към нашата цялост.
Буда казва, че животът е страдание, но това не означава, че трябва да бъде. Той просто казва, че е така.
Основното страдание е късане на връзката със себе си. Не е достатъчно да разработим стратегии за справяне, по-добро поведение, съвети как да подхождаме към една връзка, как да се справим с лош навик или пристрастяване, как да реагираме на предизвикателствата на физическото здраве, как да изграждаме взаимоотношения. Тези неща са обичайните неща на терапията.
Смисълът на терапията е да свърже отново хората с техните чувства, така че те да не се идентифицират с чувството, а да са по-скоро в отношения с него. Да разпознаят емоцията като нещо, което възниква в тях, без да се идентифицират с нея.
Да бъдеш във връзка с емоцията означава, че когато тя се появи, тя вече не контролира теб. Казваме си “Аха! Ето го пак”.
Цел на терапията е също така да въведе хората в настоящия момент. „Настоящ момент“ означава, че всъщност наблюдавам какво се случва тук и имам пълна гъвкавост на реакцията си, така че не съм ограничен от предварително определен набор от реакции.
В терапията създаваме безопасно пространство и каним всичко, което е истинско за нас.
При физическо заболяване, психическо заболяване или психологически проблеми винаги има компонент, който е в несъзнаваното. Повечето от нас живеят животи, които са до голяма степен несъзнателни и не знаем какво всъщност ни движи. Ако осъзнаваме, можем да вземаме решения, които не се ръководят от несъзнателна динамика.
Нашите основните двигатели идват от механизми за справяне или адаптации, които сме възприели като малки деца, за да оцелеем. Ние се идентифицираме с личността. Това е дилемата, тъй като личността ни помага да оцелеем и ние се идентифицираме с нея. Тя не само ни помага да оцелеем, но и да постигнем успех в света.
Но тъй като е основано на наистина някакъв вид преструвка, роля, тя не задоволява нуждите ни от жизненост, самочувствие и състрадание, така че ни кара да страдаме.
Ролята на терапията е да разберете кой сте всъщност, каква е вашата истина.
Има свобода, когато сме истинската си същност. Когато говорим за терапия, говорим за свободата.
