Използването на храната за компенсиране на емоционални липси или емоционално облекчение е често срещано в нашата култура. Рекламите на хранителни продукти са внимателно проектирани и имат за цел да ни внушат как ще получим удоволствие, или пък ще бъдем част от щастливите, успели, спокойни хора, а при развиване на емоционално хранене всъщност получаваме бягство от нашите чувства.
Когато храната стане обект на пристрастяване, тя добавя още един слой към този вече сложен пейзаж – невробиологията на пристрастяването. Не можем да се откажем от яденето по същия начин, по който можем да се откажем от алкохола или наркотичните вещества например. Няма маркировка, когато се навлезе в тази територия на пристрастяващо поведение, защото там има неизбежната, животоподдържаща необходимост да се храним.
Количеството срам, което придружава наднорменото тегло или затлъстяването, може да бъде огромно. Част от клиентите ми, които са с наднормено тегло, крият храна или се срамуват да се хранят пред други хора. Себеосъждането е сурово и това само задълбочава страданието, което пък завихря човекът по мъчителна спирала надолу. Срамът често води до тежка изолация и блокира развиване на смислени взаимоотношения, където може да бъде споделен, осветлен и човек да получи разбиране и подкрепа. Резултатът е допълнителна болка от самота, която след това трябва да бъде успокоена, естествено, с храна.
Как да прекъснем този порочен кръг?
Като изследваме корена на пристрастяващото поведение и неговата адаптивна функция. Когато човек осъзнае, че емоционалното хранене е механизъм за справяне, произтичащ от незадоволени нужди, можем да работим за здравословен и приемлив за човек начин, по който нуждите да бъдат удовлетворени. Състраданието през липса на осъждане в травма-ориентирана терапия по Д-р Габор Мате – Compassionate Inquiry, е важна стъпка от душевния оздравителен процес на всеки от нас.
Габор Мате красиво обясни това по време на обучението ми при него:
„Това, което се случва е, че за да се развием като автентични личности, средата в детството ни е необходимо да отразява нашата радост, нашата уникалност, нашата красота и индивидуални особености. Когато околната среда не може да направи това, ние затваряме тези части от себе си, защото е твърде самотно; твърде страшно е да останеш сам. Ние се нагаждаме и променяме към средата така, че губим връзката със себе си. Случвало се е на много от нас.“
и добавя: „Попитайте защо и къде те боли, а не защо си пристрастен“.
Добрият психолог знае, че чрез изследване на ранните преживявания и формираните вярвания можем да разберем, че гледаме на света през призмата на ограничения, които не сме избрали съзнателно. Емоционалното хранене е само последствие от нараняванията във вътрешния свят на човек, от психическите травми.
Призовавам да останем отворени, любопитни и състрадателни всеки път, когато срещнем някой, който използва храна, за да успокои болката си.
