Тригъри. Всички ги преживяваме. Подобно на всички други неща, които умът етикетира като „неудобни“, ние обикновено разглеждаме тригърите като лоши или като нещо, което трябва да се избягва. Те обаче може да служат като катализатори за промяна, която отваря вратата към себеразвитие, душевно изцеление и психическа трансформация. Докато развиваме способност да забелязваме, усещаме и да се свързваме с нашите тригъри по по-състрадателни начини и с любопитство вместо осъждане, те се оказват преки пътища към растеж, изцеление и целебна промяна.
Когато сме се “тригърнали”, тялото ни предупреждава, че се случва нещо значимо. Мигновена каскада от физиологични реакции залива тялото толкова бързо с емоции и усещания, че ако не сме съзнателни какво се случва, те вземат контрол над нас и решенията ни. Дори когато сме съзнателни за случващото се с нас, тригърът може да бъде толкова силен, че и най-големите ни усилия само спират или временно забавят реакцията в нас.
Това, което тригърът инициира е дълбоко вградена реакция на нервната ни система, която е фундаментално защитна, отбранителна и адаптивна по природа. Нашите психически защити – формирани още в ранна детска възраст, просто си вършат работата. Умът, без да осъзнава това, погрешно насочва пръста на обвинението навън, опитвайки се да избегне неприятното състояние.. Ако успеем да направим пауза и да останем със тригъра, си даваме шанс да осъзнаем истинското послание зад защитата.
С други думи, не бързайте да “застреляте пратеника”. Това е трудно. Както всички неща, свързани с автентична и истинска промяна, по-лесно е да мислим за нея, отколкото да я случим в действителност.
Всички искаме промяна. Но планирането и обмислянето на стратегии за промяна не е истинска промяна. Истинската промяна настъпва само когато се окажем изправени пред възможността да изберем нещо различно от нашата условна реакция. Именно в този момент, когато нашето тяло и неговата нервна система ни дърпат в една посока (наричаме това обусловеност) е подходящ момент да се свържем с автентичното си аз и да направим избор вместо да реагираме. Не е малък подвиг да избереш път, по който не си вървял досега.
Всеки добър психолог знае, че докато пътуваме навътре в голямото приключение на себеоткриването, тригърите се появяват като подаръци и възможности за личностно развитие и положителна промяна. Можем да отключим потенциал за дълбока трансформация.
