Привързаността играе важна роля във формирането на нашите емоционални и социални връзки през целия ни живот. Джон Боулби, британски психоаналитик, е основоположник на теорията на привързаността, която изследва как отношенията, които формираме с нашите родители (или други значими възрастни) в ранна възраст, влияят на поведението, емоциите и взаимоотношенията ни в зряла възраст. Всеки добър психолог е запознат с теорията на привързаността, защото тя дава още едно разбиране за личността и моделите на човек.
Основни стилове на привързване
Теорията на привързаността идентифицира няколко основни стила на привързване, които се развиват в ранното детство и могат да продължат да влияят на човека през целия му живот:
- Сигурен стил на привързване: Тези деца имат стабилна емоционална връзка с техните родители. Те чувстват сигурност и спокойствие в тяхното присъствие и знаят, че могат да разчитат на тях в моменти на нужда. Когато пораснат са склонни да имат здрави и устойчиви връзки с другите, да се доверяват и да регулират емоциите си добре.
- Несигурен – избягващ стил на привързване: Деца, които развиват този стил, обикновено получават по-малко внимание и емоционална подкрепа от родителите си. Те се научават да разчитат само на себе си и да избягват емоционална близост. В зряла възраст, те могат да изпитват трудности в интимните взаимоотношения, да избягват интимност и да се чувстват неудобно в ситуации, изискващи емоционално сближаване и обвързване.
- Несигурен – амбивалентен (тревожен) стил на привързване: Тези деца често изпитват несигурност по отношение на това дали могат да разчитат на родителите си. Те са прекалено зависими и тревожни, когато са разделени от тях. Като възрастни се характеризират с прекомерна зависимост от партньорите си, страх от изоставяне и висока тревожност в отношенията.
- Дезорганизиран стил на привързване: Този стил на привързване често се развива в резултат на травматични или насилствени преживявания в детството. Децата с този стил на привързване изпитват силно объркване и страх по отношение на родителите си, които едновременно са източник на безопасност и заплаха. В зряла възраст изпитват значителни затруднения във взаимоотношенията, често проявявайки деструктивни или непредсказуеми поведенчески модели, тъй като в тях има двуполюсни желания и вътрешни конфликти от типа: “Искам да се сближим и да се доверя, но не мога – опасно е за мен.”
Как това ти влияе?
Стилът на привързване, който човек развива в детството, оказва значително влияние върху неговите взаимоотношения в зряла възраст. Например, хора със сигурен стил на привързване обикновено успяват да създават и поддържат здрави връзки, както в личния, така и в професионалния живот. Те са по-склонни да имат позитивно самоусещане и да се чувстват комфортно както с независимостта си, така и с близостта до другите.
От друга страна, хората с несигурни стилове на привързване могат да изпитват трудности във взаимоотношенията, включително проблеми с доверието, страх от изоставяне, или прекомерна нужда от одобрение и подкрепа. Тези емоционални предизвикателства могат да доведат до проблеми с интимността, както и до по-високи нива на тревожност и депресия.
Дезорганизираният стил на привързване е особено проблематичен, тъй като той често е свързан с тежки емоционални и поведенчески проблеми, включително склонност към деструктивни взаимоотношения, зависимости, или някакви форми на самонараняване.
Привързаността е мощен фактор, който формира живота ни. Като разбираме неговите механизми, можем да постигнем по-дълбока осъзнатост и да работим към по-добро емоционално здраве и щастие. Може да определите своя стил на привързване чрез някой от онлайн тестовете по темата. Например този е безплатен: https://www.attachmentproject.com/attachment-style-quiz/
Разбирането на стила на привързване и неговото влияние върху живота ни може да бъде първата стъпка към себеосъзнаване и изграждането на по-здравословни и удовлетворяващи взаимоотношения. За тези, които се идентифицират с несигурни стилове на привързване, терапията може да предложи ценни инструменти за промяна и развитие на по-стабилни емоционални връзки.
