Всяка жертва преживява по различен начин насилието над нея.
Въпреки това има някои типични реакции в поведението. Една от най-унищожителните реакции е мълчанието. Жертвите на домашно насилие полагат неимоверни усилия да прикрият какво се случва. Срамуват се, изпитват вина, страх ги е.
Статистическите данни за домашното насилие в България са мрачни и предвид, че твърде често жертвите мълчат и не търсят помощ, много вероятно е реалните размери да надминават в пъти статистиката.
12 убити жени от началото на 2023 година
Между 25 и 27 хиляди годишно сигнали за домашно насилие на 112
2 816 жени и 935 деца са влезли в официалната статистика на МВР за 2021г.
Какви са митовете за домашно насилие и по какъв начин се различават от действителността?
“Насилие има само при по-бедните и необразовани хора.”
Подобно твърдение категорично не е вярно. Насилие се случва в семейства и интимни връзки без значение социален статус, образование или финансови възможности. Високопоставена личност може да бъде насилник. Нека си припомним Доналд Тръмп като пример.
“Жените също упражняват насилие над партньорите си.”
Случва се жена да бъде насилник в семейството и в същото време статистически много по-често това е мъжа. Когато говорим за физическо насилие, жените получават много по-тежки физически наранявания и опасността за живота им е по-висока.
“Във всяко семейство се карат.”
Безспорно е нормално да има конфликти в отношенията между членовете на семейството, но в семействата с домашно насилие те са много по-чести и ескалират до проява на агресия. Важно е да знаем къде е границата на здравословното.
“Жертвите са мазохисти и затова не напускат насилника.”
Жертвите не напускат насилника поради много психологически фактори като страх, вина, липса на увереност в собствените възможности, изкривено възприемане на реалността, финансова зависимост и много други. Има и такива, на които е ограничена физическата свобода, например са заключени.
Опитът на психолози и доброволци показва, че дори когато жертвите напуснат и се отделят от насилника, те се връщат и това може да се случи няколко пъти. Поведението им и емоционалната амбивалентност могат да бъдат обяснени с механизма на насилието, и дават отговор на въпроса – “Защо просто не си тръгне?”. Не си тръгва, защото никога не е просто.
Разбира се, че когато човек влезе във връзка с насилник, той или тя изначално носят тази детска травма в себе си. Това е различно от мазохизъм.
“Тя с нещо си го е заслужила.”
От една страна това е обществена нагласа, която нормализира насилието в общетвото ни, а от друга е собственият ни защитен механизъм. Когато имаме вярването, че лошото, което се случва на друг човек е по негова вина, това е успокояващо за нас. В психиката ни преводът е, че на нас не може да ни се случи, тъй като ние няма да постъпим по начина, по който постъпва жертвата. Истината обаче е, че няма насилие, което може да се заслужи, и всеки от нас може да стане жертва. Всъщност повечето от нас са били поне веднъж в живота си, ако си припомним статистиката.
“Насилниците са психопати и им личи.”
Често пъти насилниците са харизматични и чаровни в социална обстановка. Могат да бъдат уважавани членове на обществото, които не могат да контролират агресивните си импулси. Тъй като и жертвите, и насилника често прикриват случващото се, може дори близките на семейството да не са наясно за насилие, продължаващо с години.
Насилието рядко започва с началото на връзката, напротив. Началото е силно емоционално, романтично, страстно, и създава усещане в жертвата, че е специална и любовта й с насилника е отвъд разбирането на околните. Аналогия можем направим с приказката за жабата и казана. Ако една жаба скочи в казан с вряла вода, тя ще се опари, ще изскочи и може би ще се спаси. Но ако една жаба скочи в казан със студена вода, която постепенно почне да се подгрява, жабата не разбира как постепенно се сварява. Насилникът започва с love bombing, следва изолация, gaslighting, и други манипулативни и подриващи самочувствието на жертвата техники, докато се стигне до първият акт на насилие. Този първи акт често пъти се случва когато тя е уязвима, например забременява. Затова и много от жертвите ще чуете да казват – “Той не е такъв по принцип и аз го обичам, обаче когато пие (взима наркотици, или пък друга външна причина) … става друг”. Разцепват образа на насилника с човекът, в който са се влюбили и за който са се чувствали толкова специални.
“Каквото се случва в семейството, си е тяхна работа.”
Подобно мислене е много опасно, защото поставя жертвите в изолация. Те не биват чути и подкрепени от своите съседи, роднини, родители, приятели, колеги. Дори когато се опитват да се спасят е възможно да бъдат пресирани да се върнат при насилника. Например възрастни родители могат да кажат на дъщеря си, че развод с мъжът й насилник ще изложи семейството, ще нарани децата или че няма как тя да се справя сама с две деца. Могат да й кажат, че по-добре да се старае повече и да не го провокира.
Затова е по-важно да поставим добруването и здравето на всеки човек над ненамесата в семейството.
Ако сте жертва на домашно насилие или имате познат в подобна ситуация, може да получите подкрепа и информация на горещата телефонна линия на ФА Анимус 0800 1 86 76. Линията е денонощна.
Други ресурси за подкрепа:
Национална телефонна линия за деца 116 111
Национален телефон за правна помощ 0700 18 250
Национална гореща линия срещу трафик на хора 0800 20 100
При деца в риск (включително свидетели на домашно насилие) може да подадете сигнал към Отдел “Закрила на детето”.
