“Хората вече не виждат мен. Никой не ме вижда. Виждат само рака.”
Факт е, че никой човек не е подготвен да чуе диагноза рак. Самото съобщаване на диагнозата носи тежък психологически стрес. Не е тайна, че ракът носи голямо емоционално и психологическо бреме върху живота на пациентите, близките им и хората, които се грижат за тях.
Тук се намесва психоонкологията.
Психоонкологията е специалност, която подкрепя пациентите и хората, които се грижат за тях, в преодоляването на техните емоционални и психосоциални проблеми по време на лечението. Пациентите се изправят пред финансови проблеми, трудно приемат промените в тялото, трудно им е да се приспособят, изпитват сексуални смущения. Тези проблеми могат да станат много критични за възстановяването на пациента.
Когато човек е диагностициран с рак мислите и емоциите, които изпитва са:
• Незабавна емоция: „Защо аз?“
• Отричане и гняв: „Трябва да отидем за второ мнение.” Тук се крие опасност от забавяне старта на лечението, което може да е от сериозно значение за борбата с рака.
• Приема диагнозата като вид заслужено наказание. Мисли за изкупление чрез доброволчество, религия, жестове като строеж на параклис например.
• Безнадеждност, страх, несигурност, тревожност
• Множество ирационални, негативни мисли
• Търси обяснение и алтернативни методи на лечение
Какво се случва с онкоболния по време на лечението:
• Ако до момента не е имало изразени физически симптоми на рака, то лечението (химиотерапия, лъчетерапия) предизвиква цяла поредица като гадене, болка, умора, безсъние и други. Може да има повторно преживяване на силен стрес и отчаяние, събудени от физическата реалност на случващото се, която вече няма как да бъде отречена.
• Изобилие от психосоциални проблеми, включително липса на финансови средства за лечение, транспорт; смущенията в работата и семейния живот правят преживяването още по-трудно.
• Притеснения за членовете на семейството и близките. Криене на истинските емоции зад маската на “сила и позитивизъм”, или пък гняв към полагащите грижи като вентил на стреса.
• Поставяне на лекарите на пиедестал с прекомерни надежди или сериозна липса на доверие в лекарският екип.
• Страх от смърт.
Децата, диагностицирани с рак, са принудени да пропускат редовните си класове, срещат пропуски в академичните си години, лоши резултати на изпитите, умора и невъзможността да играят с приятели и братя и сестри водят до сериозен стрес, самоизолация и упорито поведение.
Когато лечението е преминало успешно и ракът е в ремисия:
• Страх от рецидив.
• Трудности да се приемат промените в тялото.
• Сексуални притеснения.
Психоонкологията играе много важна роля в холистичното лечение на рака на всеки етап. От получаване на диагнозата до справяне с емоционални сътресения по време и след лечението; от палиативно консултиране до празнуване на оцеляването от рака.
Мога да ви окажа подкрепа да се справите с дистрес, отричане, гняв, депресия, тревожност и множество проблеми с приспособяването.
Пожелавам здраве и живот.
