Защитния механизъм патологични лъжи

Защитния механизъм патологични лъжи

Границата между казването на истината и казването на лъжа винаги е било тема на психотерапията. Когато изричаме лъжа, ние караме реалността да съответства на нашите идеи, вместо да коригираме нашите идеи, за да отговарят на реалността.

При неврозата, например, истината се изкривява в услуга на поддържането на определено ниво на психологическа безопасност. Имаме нужда реалността да БЪДЕ по определен начин, за да се чувстваме добре със себе си и комфортно в света.

При психозата, от друга страна, нашите лъжи се превръщат в пълноправни фантазии без никаква основа във външни факти.

Патологична лъжа

Въпреки че всички ние се нуждаем от малко фантазия и неистина, за да направим живота си и представата си за себе си по-поносими, за някои хора лъжата се превръща в централен механизъм, чрез който те взаимодействат с другите.

Можем да наречем тези хора патологични лъжци, въпреки че в много случаи патологичната лъжа наистина е по-скоро симптом, отколкото определение за това кой съм.

Натрапчивостта на патологичните лъжци означава, че това не са хора, които избират да лъжат. Лъжата тук става автоматична. Това е механизъм за поддържане на психологическа безопасност и намаляване на високата тревожност.

Хронично лъжене е реакция на травма

В работата си с хора, които компулсивно лъжат бързо се разкрива, че лъжата е реакция на травма.

Един човек например е бил във връзка с физическо насилие, където е научил, че трябва да казва или прави неща повече от загриженост за поддържане на щастието на другия човек, отколкото от нужда да изрази истинските си мисли и чувства. Истината се асоциира с опасност и бива надмогната от по-първичната нужда от безопасност.

Травмата се създава когато като деца сме преживели насилие (или сме били свидетели на насилие между родителите ни), когато сме забравяни в училище или детската градина, когато сме изтърпявали сурови наказания от родителите си, и други.

Ето как звучи подобна защита на психиката: “Това, което съм аз, в този сценарий, става това, което трябва да бъда, за да бъда харесван или приет от другите. Да бъда себе си се превръща в опасност, в лукс, който не мога да си позволя. Вместо това моята истина се превръща в презентация пред света и другите хора. Мога да се адаптирам към това, което мисля, че другите искат от мен.”

На човек е от помощ да открие, че в основата на лъжите е дълбокият страх да не бъде изоставен или наказан, ако бъде себе си и казва истината.  

Истината е възможна само когато се чувстваме в безопасност

Казването на истината винаги е възможно само въз основа на фундаментално чувство за безопасност в отношенията с другите.

Способността да бъдеш истински със себе си и с другите изисква потвърждение, че човек е достатъчно добър такъв, какъвто е, и сигурност, че другите ще могат да толерират и да се грижат за неговото неукрасено, неподправено аз.

В този смисъл патологичната лъжа е точно като всеки друг невротичен защитен механизъм. Той служи за предпазване от срам, ниска самооценка и страх от изоставяне и отхвърляне.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: