Буда е казал в Даммапада, че с нашите умове и мисли ние създаваме света.
Първо, имаме нужда от теория за това какво е умът. Умът наистина не е отделеност, която физически се намира като мозъка в главата ни. Умът е процес, функция. Както
Д-р Дан Сийгъл посочва – умът на човек е релационен, интерактивен е с други хора и околната среда и е въплътен. Не е само в главата, а е в цялото тяло. Така, че умът ни ангажира нашата физиология и нашите емоции. Той обработва енергия и информация. Колкото по-гъвкав, издръжлив и динамичен е умът, толкова повече може да
обработва нова информация и да регулира енергиите. Колкото по-ограничен и ригиден е, или по-травматизиран, толкова по-малък е капацитетът му да се справи с настоящата реалност.
Това, което създава ума, са естествените склонности в нашата природа, в комбинация с взаимодействията ни с хората и околната среда. Умът е силно повлиян от преживяванията ни в детството. Частта, която Буда не е казал е, че преди умовете ни да създадат света, светът създава нашия ум. Умът, чрез който създаваме света, е създаден първо в отговор на нашите най-ранни преживявания в живота. Светът ни програмира в известен смисъл, докато сме деца. Оттам нататък ние сме обречени да живеем в същия свят, докато не осъзнаем как точно ние сме създатели на живота си. Това не ни прави виновни, а просто ни отваря врата към познанието, че в нас има динамика, която не виждаме и не разбираме. Неосъзната динамика. До голяма степен осъзнаването на тази динамика ни освобождава от нея.
„Ще познаете истината и истината ще ви освободи“. Истината не освобождава никого, освен ако не я преживее, познае на дълбоко ниво, с цялото си същество. Познаването на истината е това, което ни освобождава.
Познанието се случва на поне три различни нива:
• Единият е на нивото на интелектуалния ум. Това ниво на знания е важно, но недостатъчно.
• Второто ниво е на сърцето. На ниво сърце вие си позволявате да почувствате какво се случва в настоящия момент.
• Третото ниво е инстинктивно, което понякога наричаме интуиция. На английски това са т.нар. gut feelings.
Ако използвате трите нива заедно, тогава нямате проблем. Когато обаче стоите само в едно например от тях, вие не преживявате истината и не сте в настоящия момент със съзнанието си, а само с тялото. Ако това е нивото на интелектуалния ум, вие ще сте в миналото или в предполагаеми варианти на бъдещето, в overthinking. Могат да се появяват тревожни състояния, да се преживява страх. Може да страдат отношенията с хората и често да сте в ситуация – “останах неразбран” или “не разбирам другите”. Ако ли пък сте единствено в сърцето си, тогава ще сте във водоема на емоциите си, идентифицирайки се с тях.
Ако се случва да пренебрегвате инстинктивните си усещания, може често да се оказвате в опасни ситуации. Инстинктивните ни усещания – това е най-стария в еволюционен план наш интелект. Без добри инстинкти, не е било възможно да се оцелее. Загубата на връзка със себе си на ниво gut feelings може да бъде потенциално опасно.
Кога се чувстваме в безопасност?
1. Симпатиковата нервна система, която е “отдел за бягство или борба”, трябва да бъде ненарушена, здрава. Здрава не означава активирана. Пазач на вратата не означава, че постоянно трябва да се бие с някого. Просто трябва да е там и да бъде готов да се бие или бяга, когато е необходимо. За да се усещаме вбезопасност трябва да имаме здрава и подготвена система за “бий се или бягай”, но не и параноична – възприемаща заплахи навсякъде. Симпатиковата система е здрава, когато правилно оценява реална заплаха и се активира, за да ни защити.
2.Вашата парасимпатикова нервна система, която ви поддържа в състояние на релаксация, също трябва да бъде здрава и “в изправност”. Тя поддържа дишането ви в нормален ритъм, вместо хипервентилация или повърхностно дишане. Тя координира дъха със сърцето. Отпуска червата, така че да не са “на възел”. Релаксира мускулите.
Нужен е баланс между симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи, за да се усещаме в безопасност. Реализираме този баланс чрез две връзки. Психическите травми подкопават и двете връзки. Първата връзка е за бебето да бъде свързано със значимите възрастни (родители, семейство, други хора в непосредствената среда). Когато това е налице, парасимпатиковата нервна системата може да бъде активна и да върши своята работа по почивката и възстановяването. Когато тази връзка я няма или е нарушена за бебето, тогава симпатиковата нервна система става твърде активна, доминантна. Така чувството за вътрешна безопасност изчезва; няма вътрешен мир, покой. Бебето/детето е обзето от страх.
Втората необходима връзка е вътрешна – връзката със себе си. Най-просто казано това е да усещате всичко, което усеща тялото ви, и преживява на физическо и емоционално ниво. Бебетата са раждат свързани с тялото си, но когато настъпи психическа травма, тази връзка може да се загуби и тогава отново изчезва чувството на безопасност.
Обърни внимание в този момент към това, което се случва в тялото ти. Усети тежестта на тялото, всички докосвания по кожата, мускулите в различните части, и всичко, което усещаш точно в този момент. Ако има емоция, или чувство, назови го.
Когато развиеш способност да поддържаш себе си в текущото си емоционално състояния, без да бягаш от това, даваш възможност за естествена промяна на емоциите и разблокиране на задържаното. Можеш да бъдеш търпелив със себе си в този процес. Може да се каже, че учиш нов език или сякаш се учиш да ходиш отново. Необходимо е време и все пак рано или късно връзката със себе си се възстановява.
Един от методите на по-добро опознаване на себе си е регресивна терапия. Регресия е метод, който е на границата между класическата хипнотерапия и езотериката.
