Детска травма може да има дълготраен ефект върху психологическото и емоционалното развитие на човек. В някои случаи това може да доведе до феномен, известен като инфантилност, при който хората реагират на травма чрез емоционална регресия и проява на детско поведение. Като психолози е важно да изследваме концепцията за инфантилността като механизъм за справяне и да дадем представа за лечебния процес.
Какво наричаме инфантилност?
Инфантилността е отговор на детска травма, при която хората се оттеглят към по-ранни етапи на емоционално развитие. Характеризира се с проява на детинско поведение, като търсене на прекомерен комфорт, избягване на отговорности, импулсивно поведение или трудности с емоционалната регулация. Може човек да се облича с изразено детски дрехи (или аксесоари, или цветови комбинации), или гласът да звучи като на малко дете, или цялостната изразителност да е като на детенце. Може дори физически да е твърде младолик за възрастта си.
Инфантилността всъщност е адаптивна реакция, която помага на хората да се справят с непреодолимите емоции и да си възвърнат чувството за безопасност и сигурност. Като психотерапевт в София аз съм помогнала на много хора да осъзнаят своите адаптивни механизми, които са ги запазили когато е било нужно, но сега могат да бъдат освободени, защото вече вместо да са от полза по-скоро вредят на човека.
Детската травма може да наруши здравословното емоционално развитие и да създаде трайни психологически рани. Неблагоприятни преживявания като злоупотреба, неглижиране или насилие (включително свидетел на насилие) могат да надделеят над механизмите за справяне на детето, което води до чувство на безсилие и страх. Инфантилността може да се появи като защитна реакция за пресъздаване на време, когато са се чувствали в по-голяма безопасност, дори ако това означава потискане на отговорностите и емоциите на възрастните.
Инфантилността е тясно свързана с концепцията за вътрешното дете. Вътрешното дете представлява емоционалните аспекти на нашето по-младо Аз, които носят преживяванията, нуждите и уязвимостта от детството. Когато настъпи травма, вътрешното дете може да бъде наранено, което да доведе до емоционална регресия. Разпознаването и повторното свързване с вътрешното дете е решаваща стъпка към изцелението и освобождаването от цикъла на инфантилността.
Инфантилността, като отговор на травма в детството, е сложен механизъм за справяне, който отразява нуждата от емоционална безопасност и сигурност. Разбирането на въздействието на травмата и разпознаването на присъствието на нараненото вътрешно дете е от съществено значение за психолозите, работещи с хора, които тенденциозно проявяват инфантилно поведение. Чрез терапевтична интервенция, емоционална регулация, работа с вътрешното дете и стратегии за изграждане на устойчивост, хората могат да излекуват да поемат на пътешествие към себеоткриване, изцеление и растеж.
В крайна сметка, целта на терапевтите е да помогнем на хората да възвърнат емоционалното си благополучие и да се ориентират в зрелостта от позиция на сила и самочувствие, свързвайки се с реалността такава, каквато е в момента, без прекомерно оцветяване от стари душевни рани.
