Епигенетиката предлага по-задълбочена представа за това как нашата среда и начин на живот могат да повлияят на генната експресия, без да променят основната ДНК последователност.
Д-р Шарън Норман-Видмер пише: “За първи път се заинтересувах от епигенетиката, докато преподавах анатомия, физиология и патология на студенти по масажна терапия. Докато задълбочавах разбирането си за произхода на различни патологии, разбрах как генетиката, околната среда и храненето се обединяват, за да повлияят на генната експресия. По-късно моето образование в областта на травма-ориентирана психотерапия добави към нарастващата ми база от знания относно значението на стреса и травмата.”
Как работи епигенетиката?
Епигенетиката преодолява пропастта между генетиката и факторите на околната среда, обяснявайки как поведението, диетата, стресът и дори пренаталните състояния могат да повлияят на личното човешко развитие. Тази област персонализира медицината и създава възможна реалност, в която леченията могат да бъдат пригодени въз основа на епигенетичния профил на индивида. Разбирането на епигенетиката може да доведе до разработването на нови терапевтични стратегии за борба с болести като рак, диабет и неврологични и психологически разстройства, като по този начин се подобри общото здраве и дълголетие на човека.
Очарователният аспект на епигенетиката е нейната роля в посредничеството на взаимодействието между генетиката и околната среда. Фактори на околната среда като диета, стрес, токсини и дори социални взаимодействия могат да предизвикат епигенетични промени, които могат да се предават през поколенията. Това явление, известно като трансгенерационно епигенетично наследство, оспорва традиционния възглед за генетиката, където се смяташе, че само вариациите на ДНК последователностите са наследствени.
Например, проучванията показват, че липсата на сигурност, изпитвана от бременни жени, може да доведе до промени в моделите на метилиране на ДНК в тяхното потомство, засягайки тяхната чувствителност към определени заболявания, включително психически. По същия начин излагането на токсини от околната среда като цигарен дим или замърсители може да предизвика епигенетични модификации, които повишават риска от заболявания като рак, сърдечно-съдови проблеми и разстройства на личността например.
Освен това епигенетичните промени не се ограничават до хората, но се наблюдават и при различни видове растения и животни.
Епигенетика и стрес
Стресът на бащата преди зачеването, както и стресът на майката по време на бременност, могат да повлияят на живота на човек по няколко начина. Първо, хора, които са били изложени на високи нива на майчин стрес в утробата, могат да бъдат по-податливи на затруднения в емоционалната регулация, тревожност или депресия по-късно в живота. Това може да се прояви като повишени емоционални реакции, затруднено управление на стреса или предизвикателства при изграждането на доверие с другите. Преди да завърша обучението си по терапия на травми, разбирах липсата на зрителен контакт в друг като липса на обноски или грубост. Сега смятам, че на този човек вероятно му е трудно да се свърже с мен по този начин.
Освен това, хора с анамнеза за пренатален стрес, както и житейски стрес, може да са променили мозъчните структури, свързани с паметта и реакцията на стрес, което може да повлияе на способността им да обработват и интегрират терапевтични интервенции, особено соматични подходи. Те може да изискват специфични подходи в терапията, които се отнасят до тези специфични неврологични различия.
Когато тялото никога не е било „безопасно място“, може да бъде плашещо и непосилно дори да помислите за свързване с вътрешния си свят по този начин.
Въздействието на предшестващ стрес и дори травма между поколенията понякога се проявява в кабинета ми, когато клиентът не успява да се свърже с първия път, когато е изпитал чувство или физическо усещане. Тогава коментираме, че това усещане може да е предвербално, евентуално вътреутробно и дори може да е в кодирането на техните предци. В края на краищата нашите тела, нашите нервни системи не са измислили способността да изпитваме сложни емоции или способността да обработваме света когнитивно. Ние сме родени с тези способности, развити чрез еволюцията на нашите предци. Наред с ползите от това, ние също наследяваме следи от травмите на предците и това оформя начина, по който възприемаме света и себе си.
Епигенетиката преодолява пропастта между генетиката и факторите на околната среда, обяснявайки как поведението, диетата, стресът, пренаталните и наследствените състояния могат да повлияят на здравето и благосъстоянието през поколенията. За тези професионалисти от нас, които се интересуват от здраве, епигенетиката революционно предлага необходимите нюанси в разбиране на взаимодействието между нашите гени и околната среда.